ИСТОРИЯ
1869 г. Будни и родолюбиви тетевенци основават едно от първите читалища в България.
Наричат го „Съгласие“, та в разбирателство и сговор да сеят семето на просвещението, да разпалват народната свяст. В началото „то се помещавало в старото мъжко училище, където била неговата книгопастерница“.
Били времена на бурен революционен кипеж. В душите на читалищните просветители туптяло палещото сърце на бунта. И приютяват в лоното на читалището опасното дело на основания от Левски комитет „Кардан“. Председателят на читалището – Хаджи Станьо Врабевски – водач на комитета! По списъка за членски внос и дарения за читалището, събирали „пари за огън“!
Събитията след Арабаконашкия обир се оказват съдбоносни за читалището – то е закрито, имуществото му иззето, а най-активните читалищни дейци – заточени в Диарбекир.
След Освобождението, като първа проява на читалищен живот е създаването през 1884 г. на театралното дружество „Искра“, което за своето 134 г. съществуване е пресъздало стотици театрални постановки, оперети, водевили, балетни постановки и др.
През 1887 г. учители от класното училище в града образуват Културно просветно дружество, което през 1895 г. учредяват като Ученолюбиво дружество „Съгласие“ – първообразът на днешното читалище. Негов пръв председател става Димитър П. Ковач, чийто заветни слова са наше верую и днес: „Даже и тогаз, когато се изнижем един по един, последният от нас останал самичек, нека брани целта на читалището и нека умре на поста си, като верен страж.“
Години, белязани със знака на значими събития:
1905 г. се основава благотворителен комитет „Георги Бенковски“, увековечил паметта на загиналите за Освобождението с построяването на паметниците на Георги Бенковски, Сава Младенов и Христо Габровчето.
1910 г. Благодарение на щедри дарители и самоотвержения труд на тетевенци, Читалището има вече свой дом – кокетна сграда с читалня, библиотека, кино и театрален салон, (чиито декори и завесата, са дело на австрийския художник Адолф Квап), кино и бюфет.
1911 г. Под вещото ръководство на Михал Койчев историческото наследство на края е събрано в читалищна музейна сбирка, датираща началото на музейното дело в Тетевен.
20-те години на ХХ век – времена на подем и активна издателска дейност.
1924 г. – Читалището издава книгата на Димитър Стойчев „Тетевен – минало и днес“ – първият безценен извор за историята, етнографията и бита на родния ни град.
1925 г. – Излиза първият брой на читалищния вестник – „Тетевенски вести“ под редакцията на отдадения на читалищното дело Димитър Стойчев.
1926 г. – Читалището издава първия туристически пътеводител за града и околностите му – „Тетевенското летовище“.
1932 г. – Читалището с много труд и лишения успява да построи музейна сграда, която нарича Дом паметник.
1945 г. – Поставя се началото на Градски представителен хор, с дългогодишен ръководител и диригент – Михаил Попйорданов.
1954 г. – Поставя се началото на Детска музикална школа.
1958 г. – Изнася се първата, от станалите традиция „Битови вечери“ пред тетевенското землячество в София, а по-късно и в Плевен, Оряхово.
1958 г. – Създава се Мъжка Вокална Група „ВЕЖЕН“.
1959 г. – Полагат се основите на читалищен духов оркестър.
60-те години на ХХ в. с голяма популярност сред младите се ползва Джазовия състав.
1974 г. – Отваря врати днешната, модерна и просторна сграда на Читалището, разполагаща с театрален и кино-салон, библиотечни зали, репетиционни помещения, художествена галерия, канцелария.
1985 г. – Създава се Дикси бенд „Тетевен“.
2002 г. по Проект „Читалища“ –- изграден Интернет център, в последствие надграден като Информационно-обучителен център, учебна база на Център за професионално обучение към Асоциация „Съвременни читалища“, който откликвайки на съвременните потребности на общността, дава равен достъп до съвременните информационни средства и задоволява нуждата от професионална квалификация и
преквалификация.
2004 г. – Създава се Фолклорна формация „Алтън Тетевен“.
2006 г. – Създава се Местният Център за работа с доброволци към Националния Алианс За Работа С Доброволци.
2006 г. – По Проект „Общенствен форум“ се изгражда „Просветилище наше“ – реставрация на килийното училище и превръщането му в духовно средище и действащ музей за християнски ценности.
2006 г. – Създадена Група за автентичен фолклор – „Тетевенски божурчета“
2008 г. – Създадена е Танцова Формация „Ева“.
2010 г. – Библиотеката работи по Проект Глоб@лни библиотеки към Програма „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки“ на Мин. на култура и UNDP.
2014 г. – Създаден е Детски танцов състав „Пъстроцвет“ (в 3 възрастови групи).
2015 г. – Създадена Фолклорна формация „Кенар“.